Постинг
16.04.2018 03:07 -
Еднопосочна връзка
Взирам се в бадемови очи,
пълни с искреност и
дълго сдържани сълзи.
Протяга се към мен
бащина ръка.
Затаявам дъх, не мигам;
по бузата търкулва се сълза.
Застива моментът -
в тишина.
Следва вик и
избухва в пламъци света!
В този миг заражда се мечта:
Да избягам!
Надалече!
Не заради болката.
Но очите ...
Не мога да ги гледам вече.
Счупих се.
Перманетно ли е ?
Или не?
Как бихме могли да поправим това?
Мога ли някога да ни простя?
Ти чуваш ли вината?
Чуваш ли как шепне
"Ами ако..."?
Свързани ли са още сърцата?
Ще спра ли да се питам
"Защо?"
?
Минало,
бъдеще,
тук и сега,
кръстосват се спомени!
Мамо, питам,
ти кого от нас избра?
Липсват ли ти, тате,
моите мънички ръчички?
Виждал ли си радостта,
отразена в детските очички?
Ти бе мой,
аз също -
съкровено твоя!
Но уви!
Един герой
падна
зад завоя.
Колкото любов съм дала,
толкоз тежка беше моята окова!
Минало,
бъдеще,
тук и сега,
оставям чуждата неволя!
пълни с искреност и
дълго сдържани сълзи.
Протяга се към мен
бащина ръка.
Затаявам дъх, не мигам;
по бузата търкулва се сълза.
Застива моментът -
в тишина.
Следва вик и
избухва в пламъци света!
В този миг заражда се мечта:
Да избягам!
Надалече!
Не заради болката.
Но очите ...
Не мога да ги гледам вече.
Счупих се.
Перманетно ли е ?
Или не?
Как бихме могли да поправим това?
Мога ли някога да ни простя?
Ти чуваш ли вината?
Чуваш ли как шепне
"Ами ако..."?
Свързани ли са още сърцата?
Ще спра ли да се питам
"Защо?"
?
Минало,
бъдеще,
тук и сега,
кръстосват се спомени!
Мамо, питам,
ти кого от нас избра?
Липсват ли ти, тате,
моите мънички ръчички?
Виждал ли си радостта,
отразена в детските очички?
Ти бе мой,
аз също -
съкровено твоя!
Но уви!
Един герой
падна
зад завоя.
Колкото любов съм дала,
толкоз тежка беше моята окова!
Минало,
бъдеще,
тук и сега,
оставям чуждата неволя!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив